обратно в началото обратно в началото
 
 
Групата
“ЧЕРНО ФЕРЕДЖЕ” е продължение и следствие на една голяма и весела компания, чието главно занимание преди години беше как да вдига шум с мръсни и други песни по разни дворове и градинки на “некои” централни софийски квартали. Тази компания беше нееднократно замеряна с най различни по вид, сорт и степен на гниене плодове и зеленчуци, а в някои по-специални случаи даже са ни черпили и с компот от шестия етаж (без да става дума за празните бутилки от бира, безалкохолни и любимата на българския народ ракия от всякакъв вид). Трябва да отбележим че поради тези случки ние добихме особена чувствителност към свистящи във въздуха предмети и нашата сръчност доби такава скорост, щото рядко някой от нас биваше уцелван и то само ако се беше почерпил достатъчно добре. Така че някои от нас и до сега носят по телата си така наречените “синила от бича, следи от теглото”.
С течение на времето тази компания претърпя многократни метаморфози в смисъла на нарастване, свиване, люспене, цепене, правене и раждане на деца и още куп подобни мероприятия, свързани с прираста в нея. Нормално е в този процес да се увеличи и броят на песните, които пеехме, защото всяко ново попълнение даваше своите идеи и знания най-всеотдайно. От друга страна от закърнелите ни мозъци от време на време се откъртваше макар и рядко по някоя мисъл и току се пръкваше поредния бълвоч (оттогава е и песента на Малък Тошо “Сранье”). Тази компания пренасяше тези песни и стил всяко лято до морето и по-специално на къмпинг “ВЕСЕЛИЕ”, където вече нямаше кой да хвърля каквото и да е от високо. Там песните ни се лееха леко и се носеха над топлите пясъци и морски талази “като песните на пойни птички с мръсни души”, както е написал като че ли за нас добрият Джоузеф Хелър. Ако някой все пак хвърлеше нещо от палатката си, той тутакси бе хвърлян в морето от ревящата мръсотии паплач.
Та от цялата тази многоцветна мъгла през 1994 година изкристализира нейния каймак (или мръсна пяна), събрала в себе си интелектуалния потенциал на новото време. Извисиха се ярки личности с бистри погледи и ясно самосъзнание. В техните очи се четеше воля за още нещо. Погледът им бе отправен напред и нагоре и имаше въпрос – И сега к’во?
И тогава в една махмурлийска есенна сутрин на 1994 година телефона на Голям Тошо зазвъня и той чу в слушалката гласа на Малък Тошо, който го навиваше да влезем в студио и да запишем песните, които пеехме. Ето точно тогава е рожденият ден на тази група, наречена “ЧЕРНО ФЕРЕДЖЕ”.
ГРУПАТА
По отношение на състава на групата нейният първоначален вид бе следният:
  • Кака Силва – В и К (вокал и кекерчене). В свободното си време се изявяваше като бизнесдама и обикаляше света по разни мероприятия. Нека да отбележим факта, че тя е пяла в Българския Радио хор, където е била закърмена с диези и бемоли, които ние почти не ползваме.
  • Чочо – Известният актьор и водещ на TV играта ТОРНАДО Стефан Гурин. Неженен, с гадже (Алинка). Той завеждаше ударната секция като вилици, лъжици, ключове и др., и в неговите приоритети влизаха силни и рязки подвиквания на не особено цензурни думи и изрази, както и чупки в кръста с особено големи амплитуди, на които той казваше танц.
  • Малък Тошо – В и К (вокал и китара). Титан на строителния бизнес. Няма стена, която не може да събори и дупка, която не може да пробие. За това се и ожени. Ха-ха-ха. Има най-много песни в репертоара си и голям потенциал от сили да ги изпее. Пял е по цяла нощ като се напие, а това му се случваше често. Напоследък по-рядко, но никой не е съвършен.
  • Голям Тошо – В и К (вокал и китара). Титан на мисълта. Негова е идеята за името на групата. Неуморим пинизчия и батлан. Маниак на тема тапии. Има даже тапия за Водещ Сватбено Веселие (Ебати). Като пие не повръща. В малкото си свободно време обича да работи. Съдбата му е отредила мисията да се грижи за външния вид на женските глави. Женет.
Не след дълго Как’ Силва спечели Зелена Карта от САЩ и от радост се ожени. Много ясно е, че заминаха. Прав им път. Сега там подготвят почвата за верига от турнета на групата. Работят. Тъгуват. Не щат да се връщат. Ако щат. Връщат се само за море. Веднъж и за Коледа. Ура.

След заминаването на Кака Силва нейното място известно време стоя празно и кънтя кат’ празна бъчва. Нямахме много време защото бяхме започнали участия по софийските клубове. След няколко срещи се спряхме на Румяна. Везните натежаха в нейна полза, защото беше купонджийка и не й пукаше. Не й пукаше, но и не се върза нещо.

Последва творческа пауза и криза в женската партия. Настанаха дни и нощи на дълбока меланхолия в прегръдките на текила и бира, както и лигави промецвания на някои песни в компанията на нас самите.

И ето че един ден слънцето огря отново нашите чаши. Това слънце се оказа Ния (дете невръстно и невинно, ежегодно закърмвано с нашите песни по плажовете на къмпинг “ВЕСЕЛИЕ”). Тя сподели с нас, че детската й мечта била да ни види на живо пък след това да става к’вото ще. Това наклони везните в нейна полза и тя бе предпочетена пред Марая Кери и Уитни Хюстън. Да не говорим че бе млада, хубава и образована (завършила е Музикалната Академия) а ние - стари грозни и прости. Нейното присъединяване даде и нашия нов девиз:

“ОТ МУЗИКАНТ В ГРУПАТА – КЪМ ГРУПА ОТ МУЗИКАНТИ”

След няколко репетиции с Ния започна нашето шествие по “некои” столични клубни сцени. Започнахме с редовни участия във “Фънки’с Пъб ”, където бяхме поканени от нашите приятели Фънки и Амебата. Последваха “Бърбън Стрийт”, клуб “При Чичо”, интелектуалното средище “Сивия Кон”, бирария “Швейк”, клуб “Розов Свят”, клуб “Пийпълс” и др. Като следствие от тези наши участия бяхме поканени за гости в предаването “Нощен Магазин” на телевизия ”7 Дни”, както и два сутрешни блока на други частни телевизии. Даже достигнахме “невиждани” творчески успехи с покана и снимки за Националната Телевизия. Както и предположихме, те не видяха бял свят. Ако!

Това ни даде творчески сили и порив и започнахме да творим новите си песни, които да дадат простор на напращялите ни от мисли чела.

Всички тези наши творчески усилия изкристализираха в идеята да направим и запишем нов албум. Тази идея се роди през месец Октомври 2000 г. и в края на Ноември влезнахме в студио. Тука е мястото да отбележим, че това нямаше как да стане без помощта и приятелството на много хора. На първо място искаме да отбележим Денис (Ахат). Той ни предостави студиото си безвъзмездно и безотговорно. Както и при първия ни албум, той бе човека без който нищо нямаше да стане. По стара наша традиция ние не злоупотребихме с доверието му и престояхме в студиото не повече от половин Събота (само около 1 бутилка Джин). Искаме да изтъкнем търпението на добрия Хари (от екипа на Антоан Хадад), който извърши чудеса от храброст за да зазвучим по-добре отколкото можем.

 
 
 
 
  design by Victor Alexandrov